WOT (Коста Костов) WOT (Коста Костов)
1 27
Jan 22, 2006, 10:22 PM

Нов ден

  Poetry
2.8K 1 5
Нов ден

От сън очите си отварям,
нов ден, животът ми поднася.
Слънцето с надежда гледам,
пламъче в дланта ми сякаш.
Мога всичко да направя,
на съдбата си съм господар.
Вратата на живота ще отворя,
през прага крачка ще пристъпя,
зад мен страхът си ще заключа
и бъдещето мое ще погледна.
Какво ме чака занапред?
Не бих могъл да кажа.
Но жив се чувствам, сякаш
от сън очите си отварям.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Костов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0