Нов живот
Докосвам прозореца безмълвен
и гледам как догаря последната цигара,
с нея изгаря и мисълта за теб
и усещам през прозореца вятъра свиреп!
За мен вече ти си пепел,
в пепелника – моето сърце…
Със тази цигара, със този фас,
аз ставам пас!
Не ще ме имаш вече,
все нещо ще ти пречи!
За теб давах всичко, мило момче,
гледах различно небето,
И не усетих как изстина ми сърцето!
В мен надежда една живееше
и душата тлееше,
че с теб ще преборим самотата…
Но не стана така,
ти отне моята съдба
и сега искам да останеш един спомен,
спомен, като последната цигара,
като последна угарка…
Не искам безсънни нощи,
не искам сълзи горещи…
Пак ще бъда онова момиче!
Момиче с усмивка на лице,
със щастие, биещо във крехкото сърчице!!!
И, момче, помни,
изтривам те от паметта си,
слагам те при снимката стара
и живея нов живот, с усета на новата цигара!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
