Докосвам прозореца безмълвен

и гледам как догаря последната цигара,

с нея изгаря и мисълта за теб

и усещам през прозореца вятъра свиреп!

За мен вече ти си пепел,

в пепелника – моето сърце…

Със тази цигара, със този фас,

аз ставам пас!

Не ще ме имаш вече,

все нещо ще ти пречи!

За теб давах всичко, мило момче,

 гледах различно небето,

И не усетих как изстина ми сърцето!

В мен надежда една живееше

и душата тлееше,

че с теб ще преборим самотата…

Но не стана така,

ти отне моята съдба

и сега искам да останеш един спомен,

спомен, като последната цигара,

като последна угарка…

Не искам безсънни нощи,

не искам сълзи горещи…

Пак ще бъда онова момиче!

Момиче с усмивка на лице,

със щастие, биещо във крехкото сърчице!!!

И, момче, помни,

изтривам те от паметта си,

слагам те при снимката стара

и живея нов живот, с усета на новата цигара!