19.12.2015 г., 19:29

Нов Живот и ново Аз!

555 1 0

Животът окова ме в тежките окови.

И без милост взе ме в плен.  Сега с оковите вървя напред. Аз знам, те не ще ме спрат, но така тежат!    Живот! Защо едни в звезден блясък къпеш, а мен душиш?! Защо ме срещаш с хора, чрез които да ме нараниш?! Защо ми взимаш всичко ценно, искайки да ме сломиш?!  Помни, Живот, битката ще бъде тежка!    Сив, суров, нечестен - не ще ме победиш!  Аз зная как сърцето си да пазя. Как да страдам, без това да ме убие!    И помни, Живот, в мен дете живее! С детски смях и детски поглед жаден за любов!  И като дете в приказките вярвах.  А ти безмилостен отново - разказвач на приказки ми прати,  а после, после си го взе обратно.    Но нека! За реалността дошло е време! А сега ме чуй, чуй, Живот: В оковите ти дълго време бях,  и падах - ставах, продължавах,  и болеше, и скърбях...  Но за нов Живот дошло е време.  За нов Живот и ново Аз!    Пораснало е в мен детето. И няма вече страх! И нека съм сама,  и нека съм ранена!  Но не и победена! Не и победена!  Нечия или ничия?!  Някоя или никоя?!  В оковите ти дълго бях.  Сега с топъл дъх Бъдещето ме прегръща!  Негова съм вече Аз!                                    Е.Л.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ел Ле Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...