Dec 19, 2015, 7:29 PM

Нов Живот и ново Аз!

  Poetry » Other
558 1 0

Животът окова ме в тежките окови.

И без милост взе ме в плен.  Сега с оковите вървя напред. Аз знам, те не ще ме спрат, но така тежат!    Живот! Защо едни в звезден блясък къпеш, а мен душиш?! Защо ме срещаш с хора, чрез които да ме нараниш?! Защо ми взимаш всичко ценно, искайки да ме сломиш?!  Помни, Живот, битката ще бъде тежка!    Сив, суров, нечестен - не ще ме победиш!  Аз зная как сърцето си да пазя. Как да страдам, без това да ме убие!    И помни, Живот, в мен дете живее! С детски смях и детски поглед жаден за любов!  И като дете в приказките вярвах.  А ти безмилостен отново - разказвач на приказки ми прати,  а после, после си го взе обратно.    Но нека! За реалността дошло е време! А сега ме чуй, чуй, Живот: В оковите ти дълго време бях,  и падах - ставах, продължавах,  и болеше, и скърбях...  Но за нов Живот дошло е време.  За нов Живот и ново Аз!    Пораснало е в мен детето. И няма вече страх! И нека съм сама,  и нека съм ранена!  Но не и победена! Не и победена!  Нечия или ничия?!  Някоя или никоя?!  В оковите ти дълго бях.  Сега с топъл дъх Бъдещето ме прегръща!  Негова съм вече Аз!                                    Е.Л.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ел Ле All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...