Животът окова ме в тежките окови.
И без милост взе ме в плен.
Сега с оковите вървя напред.
Аз знам, те не ще ме спрат, но така тежат!
Живот! Защо едни в звезден блясък къпеш, а мен душиш?!
Защо ме срещаш с хора, чрез които да ме нараниш?!
Защо ми взимаш всичко ценно, искайки да ме сломиш?!
Помни, Живот, битката ще бъде тежка!
Сив, суров, нечестен - не ще ме победиш!
Аз зная как сърцето си да пазя.
Как да страдам, без това да ме убие!
И помни, Живот, в мен дете живее!
С детски смях и детски поглед жаден за любов!
И като дете в приказките вярвах.
А ти безмилостен отново - разказвач на приказки ми прати,
а после, после си го взе обратно.
Но нека! За реалността дошло е време!
А сега ме чуй, чуй, Живот:
В оковите ти дълго време бях,
и падах - ставах, продължавах,
и болеше, и скърбях...
Но за нов Живот дошло е време.
За нов Живот и ново Аз!
Пораснало е в мен детето.
И няма вече страх!
И нека съм сама,
и нека съм ранена!
Но не и победена! Не и победена!
Нечия или ничия?!
Някоя или никоя?!
В оковите ти дълго бях.
Сега с топъл дъх Бъдещето ме прегръща!
Негова съм вече Аз!
Е.Л.