Живóте
Роден съм в селска къща,
в бедна стая - маса и легло...
Там господар е той - Гладът
и всеки ден е мъка и теглó.
Там мойте майка и баща
в борба са вчепкани с живота.
От него те не чакат добрина,
с ръце разкъсват си хомота.
От много малък сам научих,
червена е във вените кръвта ми.
Че синя няма да получа,
за други тя е отредена.
Но нека,нека е червена
и нека все така кипѝ!
Излизам на познатата арена...
Живóте,с мен се преборѝ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
