23.11.2010 г., 19:05

Нов смисъл

712 0 0

Назад бях политнала  вече,
от ръба на  пропаст  ужасна,
когато небето се свлече
и светлината бързо  угасна.
Като  стопено олово
тъмнината  потече -
страшна и  властна.
В миг светкавица блясна
и ти гръмко изрече:
“Нима своя път ти задрасна,
от себе си  нима се отрече,
като жалко, страхливо човече? “
За отговор дори не помислих,
само  стиснах  твоята  длан,
и с чудна спасителна сила
отнесе ме  ти далече от там...
Така, вместо в пропаст  ужасна,
попаднах  във вълшебния храм
на душата ти, толкоз прекрасна,
готова  живота си на теб да отдам,
нов смисъл в него открила -
много  любов да ти дам!
          D. Patton

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дейзи Патън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...