Нов смисъл

Nov 23, 2010, 7:05 PM

Poetry » Love

615 0 0

Назад бях политнала вече,
от ръба на пропаст ужасна,
когато небето се свлече
и светлината бързо угасна.
Като стопено олово
тъмнината потече -
страшна и властна.
В миг светкавица блясна
и ти гръмко изрече:
“Нима своя път ти задрасна,
от себе си нима се отрече,
като жалко, страхливо човече? “ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Нов смисъл

Want to read more?

Random works