23 нояб. 2010 г., 19:05

Нов смисъл 

  Поэзия » Любовная
599 0 0
Назад бях политнала вече,
от ръба на пропаст ужасна,
когато небето се свлече
и светлината бързо угасна.
Като стопено олово
тъмнината потече -
страшна и властна.
В миг светкавица блясна
и ти гръмко изрече:
“Нима своя път ти задрасна,
от себе си нима се отрече,
като жалко, страхливо човече? “ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дейзи Патън Все права защищены

Предложения
: ??:??