7.05.2022 г., 0:24  

Нов възход

863 3 5

Народът – уморен, сърдит, измъчен

с измами хранят го и с много глад

бездарни политици и се пъчат,

че пътя славен ще му изковат.

 

По славен път е с Кирил и Методий,

Паисий, и Софроний, и Берон,

а всички паразити да си ходят,

народът суверен е, но без трон,

 

в амбициите подли зверски включен

и в бедност нечовешка оскотял,

велик народ обичащ да се учи,

и в знанието виждащ идеал.

 

Такъв народ не ще търпи провали,

ще търси своя древен мъдър код

чрез новите герои, прокопали

през бездната жадуван нов възход.

 

Изправил ръст в предателствата – тиня

от подлости, прегърнати с лъжи,

един народ не иска да загине,

обикне ли се пак, ако реши:

 

Да следва знанието – крепка сила.

Да брани свойта крехка свобода.

Децата си да пази и закриля.

Със смелост в не, а не с покорност в да.

 

Народе мой, не бързай да залезеш,

макар и демографски изцеден.

Стани юнако, време е да влезеш

в живот велик, за който си роден.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мария, че ти харесва и ми напомняш условията за конкурса, понякога човек ги забравя и пише, без да мисли за тях. Така се е получило и сега, важно е, че има интерес към темата, а журито ще реши какво да прави. Още по-важното е да спечели хубаво стихотворение
  • Благодаря, Величке за стимула и подкрепата
    Благодаря, Миночка за пощрението и подкрепата
  • Прекрасно като съдържание, Миленче, ❤️ но изискването за това предизвикателство е да бъде сонет.
  • Миленче, много ми хареса, патриотично и истинско е, желая ти успех и давам глас!
  • Гласувам за стиха Ви! Поздравления и успех!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...