May 7, 2022, 12:24 AM  

Нов възход

  Poetry
864 3 5

Народът – уморен, сърдит, измъчен

с измами хранят го и с много глад

бездарни политици и се пъчат,

че пътя славен ще му изковат.

 

По славен път е с Кирил и Методий,

Паисий, и Софроний, и Берон,

а всички паразити да си ходят,

народът суверен е, но без трон,

 

в амбициите подли зверски включен

и в бедност нечовешка оскотял,

велик народ обичащ да се учи,

и в знанието виждащ идеал.

 

Такъв народ не ще търпи провали,

ще търси своя древен мъдър код

чрез новите герои, прокопали

през бездната жадуван нов възход.

 

Изправил ръст в предателствата – тиня

от подлости, прегърнати с лъжи,

един народ не иска да загине,

обикне ли се пак, ако реши:

 

Да следва знанието – крепка сила.

Да брани свойта крехка свобода.

Децата си да пази и закриля.

Със смелост в не, а не с покорност в да.

 

Народе мой, не бързай да залезеш,

макар и демографски изцеден.

Стани юнако, време е да влезеш

в живот велик, за който си роден.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Мария, че ти харесва и ми напомняш условията за конкурса, понякога човек ги забравя и пише, без да мисли за тях. Така се е получило и сега, важно е, че има интерес към темата, а журито ще реши какво да прави. Още по-важното е да спечели хубаво стихотворение
  • Благодаря, Величке за стимула и подкрепата
    Благодаря, Миночка за пощрението и подкрепата
  • Прекрасно като съдържание, Миленче, ❤️ но изискването за това предизвикателство е да бъде сонет.
  • Миленче, много ми хареса, патриотично и истинско е, желая ти успех и давам глас!
  • Гласувам за стиха Ви! Поздравления и успех!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...