15.03.2025 г., 15:38

Нова църква

428 5 13

НОВА ЦЪРКВА

 

Това са чужди брегове.

Сърцето ми не ги познава.

И ми е нужен водосвет,

когато покрай тях минавам.

 

Дорде световният атлас

е поделен от стари родове,

ненужен ще е моят глас

и безпредметни мойте доводи.

 

Но идат млади умове,

деца от ново поколение –

и с ириси в индигов цвят.

 

И те жадуват светове –

де царстват обич и смирение,

и всеки всекиму е брат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...