15.03.2025 г., 15:38

Нова църква

427 5 13

НОВА ЦЪРКВА

 

Това са чужди брегове.

Сърцето ми не ги познава.

И ми е нужен водосвет,

когато покрай тях минавам.

 

Дорде световният атлас

е поделен от стари родове,

ненужен ще е моят глас

и безпредметни мойте доводи.

 

Но идат млади умове,

деца от ново поколение –

и с ириси в индигов цвят.

 

И те жадуват светове –

де царстват обич и смирение,

и всеки всекиму е брат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...