15.03.2025 г., 15:38

Нова църква

429 5 13

НОВА ЦЪРКВА

 

Това са чужди брегове.

Сърцето ми не ги познава.

И ми е нужен водосвет,

когато покрай тях минавам.

 

Дорде световният атлас

е поделен от стари родове,

ненужен ще е моят глас

и безпредметни мойте доводи.

 

Но идат млади умове,

деца от ново поколение –

и с ириси в индигов цвят.

 

И те жадуват светове –

де царстват обич и смирение,

и всеки всекиму е брат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...