10.01.2014 г., 10:57

Нова година

970 1 13

С усмивка весела, звънлива,

пристига принцеса красива,

дванадесет жребци възседнала

и от безкрая към нас побегнала.

От бяло злато ù са косите,

от искрящ елмаз ù са очите,

среброструнна вода ù снагата,

изумрудени ù са краката.

Със зелен здравец е обкичена

и от всички много обичана,

Нова година тя се нарича,

365 дни по земята ни тича.

Дарява ни пълни кошари овце,

хамбарите догоре  златно житце,

ябълки, дини, грозде, бадеми

радват на воля малки и големи.

Обич събужда във всяко сърце,

рисува усмивки по всяко лице,

сияйно огрява новия ден,

заблестява родния край обновен.

Да, Нова година тя се нарича

и всеки от сърце я обича!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че ти хареса, Ваня!
    Пожелавам ти успешна и щастливо сбъдната
    2014 година, нека само сбъднати мечти, съдбата щедро да ти дари!
    Бъди!
  • "Обич събужда във всяко сърце,

    рисува усмивки по всяко лице" Тук ми стана топличко и уютно! Накара ме да се усмихна при спомена за Новогодишната нощ. Дано твоята 2014 г. е спорна и щастлива и все така да ни радваш с нови стихове.
  • Виждам, че Славяна си е изтрила негативния коментар за стиха ми.
    Това не беше нужно, защото е нормално едни да харесват, а други да не харесват, който и да е стих, от който и да е автор.
    ........................................................................
    Пожелавам и на теб успешна и щастливо сбъдната 2014 година,Латинка Златна! Бъди!
  • Благословена 2014 година,Rimoza!
  • Благодаря за хубавите пожелания, Динко!
    Пожелавам и на теб успешна и щастлива 2014 година!
    Бъди!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...