Jan 10, 2014, 10:57 AM

Нова година

  Poetry
974 1 13

С усмивка весела, звънлива,

пристига принцеса красива,

дванадесет жребци възседнала

и от безкрая към нас побегнала.

От бяло злато ù са косите,

от искрящ елмаз ù са очите,

среброструнна вода ù снагата,

изумрудени ù са краката.

Със зелен здравец е обкичена

и от всички много обичана,

Нова година тя се нарича,

365 дни по земята ни тича.

Дарява ни пълни кошари овце,

хамбарите догоре  златно житце,

ябълки, дини, грозде, бадеми

радват на воля малки и големи.

Обич събужда във всяко сърце,

рисува усмивки по всяко лице,

сияйно огрява новия ден,

заблестява родния край обновен.

Да, Нова година тя се нарича

и всеки от сърце я обича!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че ти хареса, Ваня!
    Пожелавам ти успешна и щастливо сбъдната
    2014 година, нека само сбъднати мечти, съдбата щедро да ти дари!
    Бъди!
  • "Обич събужда във всяко сърце,

    рисува усмивки по всяко лице" Тук ми стана топличко и уютно! Накара ме да се усмихна при спомена за Новогодишната нощ. Дано твоята 2014 г. е спорна и щастлива и все така да ни радваш с нови стихове.
  • Виждам, че Славяна си е изтрила негативния коментар за стиха ми.
    Това не беше нужно, защото е нормално едни да харесват, а други да не харесват, който и да е стих, от който и да е автор.
    ........................................................................
    Пожелавам и на теб успешна и щастливо сбъдната 2014 година,Латинка Златна! Бъди!
  • Благословена 2014 година,Rimoza!
  • Благодаря за хубавите пожелания, Динко!
    Пожелавам и на теб успешна и щастлива 2014 година!
    Бъди!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...