27.01.2013 г., 14:10

Новак

1K 0 0

Когато беше близо, поглед не откъсвах.

С очи исках да ти говоря, моята обич да разкрия.

Новак бях не знаех как да постъпя,

погледът ми не помогна.

Като бездомник, отстрани, седях и гледах

дълго време без да проговоря.

Най-накрая престраших се

 да говоря с теб за моите чувства.

Проговорих и ти казах какво означаваш

ти за мен, и повече дума не можах да кажа.

Много време мина, снимки твои в нета

аз намерих и свалих ги поне тях да имам.

Седя и гледам, с ръце държа и милвам образа ти,

и на снимката ти проговарям.

Защо така се случи, че сега на снимка аз говоря?

Искам с теб да говоря, но ти не би ми позволила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...