Когато беше близо, поглед не откъсвах.
С очи исках да ти говоря, моята обич да разкрия.
Новак бях не знаех как да постъпя,
погледът ми не помогна.
Като бездомник, отстрани, седях и гледах
дълго време без да проговоря.
Най-накрая престраших се
да говоря с теб за моите чувства.
Проговорих и ти казах какво означаваш
ти за мен, и повече дума не можах да кажа.
Много време мина, снимки твои в нета
аз намерих и свалих ги поне тях да имам.
Седя и гледам, с ръце държа и милвам образа ти,
и на снимката ти проговарям.
Защо така се случи, че сега на снимка аз говоря?
Искам с теб да говоря, но ти не би ми позволила.
© Георги Христов Всички права запазени