27.01.2013 г., 14:10 ч.

Новак 

  Поезия » Любовна
765 0 0

Когато беше близо, поглед не откъсвах.

С очи исках да ти говоря, моята обич да разкрия.

Новак бях не знаех как да постъпя,

погледът ми не помогна.

Като бездомник, отстрани, седях и гледах

дълго време без да проговоря.

Най-накрая престраших се

 да говоря с теб за моите чувства.

Проговорих и ти казах какво означаваш

ти за мен, и повече дума не можах да кажа.

Много време мина, снимки твои в нета

аз намерих и свалих ги поне тях да имам.

Седя и гледам, с ръце държа и милвам образа ти,

и на снимката ти проговарям.

Защо така се случи, че сега на снимка аз говоря?

Искам с теб да говоря, но ти не би ми позволила.

© Георги Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??