Jan 27, 2013, 2:10 PM

Новак

  Poetry » Love
1K 0 0

Когато беше близо, поглед не откъсвах.

С очи исках да ти говоря, моята обич да разкрия.

Новак бях не знаех как да постъпя,

погледът ми не помогна.

Като бездомник, отстрани, седях и гледах

дълго време без да проговоря.

Най-накрая престраших се

 да говоря с теб за моите чувства.

Проговорих и ти казах какво означаваш

ти за мен, и повече дума не можах да кажа.

Много време мина, снимки твои в нета

аз намерих и свалих ги поне тях да имам.

Седя и гледам, с ръце държа и милвам образа ти,

и на снимката ти проговарям.

Защо така се случи, че сега на снимка аз говоря?

Искам с теб да говоря, но ти не би ми позволила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...