21.10.2009 г., 22:39 ч.

Новият ден 

  Поезия » Философска
5.0 / 7
1244 0 13
Новият ден вече е на прага ми –
болките на стария, уви, са още в мен.
Новият ден е вече на прага ми –
в мислите на стария текат реките.
Носят бурените на заблуди и горчилки
и парченца от любов – неказана и неживяна.
Новият ден вече е навсякъде -
във листата, тревите, цветята,
само не и в мен.
Ах, цветята на новия ден! Господи,
и тях ли със росата на сълзите ше полея,
без да мога в букет да ги свия? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Атанасова Всички права запазени

Предложения
  • Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
  • "Продава се!" "Продава се!" "Продава се!" Крещят табелите пред сгърчените къщи. Нахалните лозници на...
  • И понеже не зная дали съм оттук, още в тъмните вечери стихове пиша. Дъждовете прииждат студени от юг...

Още произведения »