Новият ден
Новият ден вече е на прага ми –
болките на стария, уви, са още в мен.
Новият ден е вече на прага ми –
в мислите на стария текат реките.
Носят бурените на заблуди и горчилки
и парченца от любов – неказана и неживяна.
Новият ден вече е навсякъде -
във листата, тревите, цветята,
само не и в мен.
Ах, цветята на новия ден! Господи,
и тях ли със росата на сълзите ше полея,
без да мога в букет да ги свия?
Новият ден вече е на прага ми –
мен боли ме още за предишния...
До мен е вече новият ден.
Господи, ще мога ли да го живея!
© Диана Атанасова All rights reserved.
