redeems (Цветомир Койчев) - Произведения

Аз съм храната

Намерих пашкула в една изоставена тоалетна, край плажа, в студентската част на града. Непривично за мен, но когато го видях просто трябваше да го прибера. Хванах такси, доколкото имах пари, след това тичах до къщи за сак. На връщане правех леки кросове, а третият курс беше почти невъзможен. Пашкулът ...

redeems

Проза » Разкази

2019-08-14T21:49:13+03:00 710

Лодката на Койота

Нещата направиха рязък завой и се върнаха в самото си начало. Смазващата реализация на факта, че съм възрастен човек ме разобличи като слаба версия на героя, когото винаги съм искал да бъда. След кратката заблуда за радост дните отново са сиви и аз отново слушам старите песни, и отново се опитвам да ...

redeems

Проза » Разкази

2016-09-15T18:04:14+03:00 740

Ягодовата луна

Бях седнал зад волана в колата, а около мен още петима души- спящи, усукани и изкривени, с пускащи слюнка усти, мъже и жени, завити с якета, полуголи, опърпани, раздърпани, някои прегърнати, други сами, всичките тихи и невинни. Аз вадех фасове от пепелника и ги палех един по един, а слънцето се изди ...

redeems

Проза » Разкази

2016-09-02T12:07:27+03:00 820

Новият свят

Гледай ме, когато съм малък.
И ме гледай, когато съм десет метра висок.
Машината не е месомелачка. Месото е вече смляно дори.
Ние сме тези, които ни е страх да крещим,
ние сме тези, които сме дим. ...

redeems

Поезия

2016-07-21T11:26:41+03:00 694 1

Нощта на последния ден

Виждам ги и знам, че ги познавам. Те са моите братя.
Дантон е тъмен и висок, много космат, мъж с буен нрав и очи, които винаги гледат навън и винаги сякаш се взират в нещо, което е невидимо за теб. В него, знам, гори винаги един опасен огън, хвърля непредвидими искри и пали страшни пожари сред мирни ...

redeems

Проза » Разкази

2016-07-19T15:53:41+03:00 912 3

Тичай, Братко, И Крещи!

Загледан в звездите чух как Тони се върна с дървата, минути преди огънят да изгасне.
-Как е тя- попита тихо, докато ръсеше съчки върху жарта.
-Май добре. Поскимтя малко в един момент, опита се да повърне, но нямаше какво, а сега спи дълбоко. Ще се оправи.
Тони тежко тупна до мен и въздъхна, също вди ...

redeems

Проза » Разкази

2016-04-05T20:45:21+03:00 849

Предателството на Ума (Част Втора)

В нощта, в която си стягах багажа, беше тихо. Брат ми тъкмо бе успокоен от нощния си рев и знаех, че след като заспи, майка ми ще стане чак на сутринта. Имах достатъчно време да подготвя листите, които исках да взема, да си натъпча раницата с нужните неща и да напиша бележката, която бях замислил. Т ...

redeems

Проза » Разкази

2016-03-13T22:58:45+02:00 1.1K 2

Предателството на Ума (Част Първа)

“Отровиха земята с гнусните си химикали. Едно лято ядохме най-грозните тикви и децата ни умряха. Ние старите, понеже бяхме по-силни, заспахме, и когато се събудихме след дългия си сън бяхме много, много гладни. Изядохме всички патладжани, дълбаехме бледорозови картофи и ги тъпчехме в устите си напра ...

redeems

Проза » Разкази

2016-03-11T23:30:11+02:00 985 6

Подаръче за лека нощ

Тичане по права линия от дясната страна на тротоара. Колко от плочките са пукнати? Вчера бяха девет, днес са тринайсет. Как стана това? Не е валяло.
Прозорецът на третия етаж светва винаги в един и същи час. Винаги между седем и осем, с около десет минути разлика в различните дни. На всеки три дни п ...

redeems

Проза » Разкази

2016-03-06T21:05:43+02:00 1.1K 7

Сънят на средностатистическия Бог

Когато Той заспа, Той засънува, и Светът се роди в Неговия Сън.
Той сънува истерични стари госпожи, които не харесват рап и рок, нито чалга, нито даже фолк, които мразят плюнки в асансьора и се отвращават от смеха. Стари, истерични госпожи, които гледат Новините и се молят всичко да е истина, така ч ...

redeems

Проза » Разкази

2016-03-05T20:02:35+02:00 1.1K 7

Bonne Nuit, Mon Amour (Лека Нощ, Любима Моя)

Bonne Nuit, Mon Amour
В мъглата на последната си нощ аз съзнах, че злото съществува и е реално почти колкото деня. Потънал в дима на стотина цигари, отдадох се на спомени, понеже мястото за нови преживявания беше наближило своя край. Чувствах се на няколко пръста над земята- твърде ниско, за да летя ...

redeems

Проза » Разкази

2016-02-10T18:19:58+02:00 1.1K 5

Постановката 5 Финал

13
Изведнъж витрината, пред която бях застанал се пръсна с трясък. Инстиктивно погледнах нагоре, а на покрива на отсрещната сграда един червен шал се развяваше от лекото подухване на вятъра. В следващата скунда бицепсът ми пламна. Кръвта шурна моментално, напояваяйки сакото ми. Отскочих встрани, пре ...

redeems

Проза » Повести и романи

2013-11-13T23:14:33+02:00 2.4K 3

Постановката 4

11
Часът беше 16:25, а докато стигна до Хобокен, стана 17:00. Центърът беше обширен и интересно построен, а въпросната бизнес сграда се извисяваше над всичко. Никак не се изненадах, че подобно на полицейското управление бе красива, но отблъскваща. Или може би това си беше моя заблуда- смятах, че вся ...

redeems

Проза » Повести и романи

2013-11-12T19:19:05+02:00 1.1K 4

Фабрика на лудостта

Фабрика на Лудостта
I Част
1
“Всички са луди”, тази мисъл за първи път се роди в главата ми в един априлски следобед. Времето бе топло и слънчево. Започваше онази част от годината, в която хората решават, че вече не е нужно да седят по цял ден затворени у дома си пред печката. Всичко кипеше от живот ...

redeems

Проза » Разкази

2013-10-25T19:56:11+03:00 1.3K 4