30.08.2011 г., 22:05 ч.

Ново начало 

  Поезия » Философска
744 0 0

Не са ли дните ни просто пясък в дланта,
макар да ги стискаме здраво във шепа...
Изтичат си зрънце по зрънце и все с мисълта,
че утре е денят за ново начало...

И тука думите секват, сякаш са в плен
на безумната битка с устременото време,
може би пък ще дочакаме този ден,
докато носим изтерзаното бреме...


Но това е твоят рожден ден, голямо момче,
равносметките тук са излишни.
Веселбата скоро ще ни повлече
и ще забравим несгоди предишни...

Пожелавам ти с повече мъдрост
да изпускаш зрънцата от шепа
и когато празна остане дланта,
да поникне денят за ново начало!

© Добринка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • От нощите си искам да избягам, но вече няма как да се владея... Чуждея - сам на себе си чуждея, игла...
  • На теб Не мога да се скрия. Не и днес. (Самотна съм и малко ми се плаче.) Животът ми е мръсен, черен...
  • Стъпвам гратис и в собствен сюжет по житейския хребет открито. Цифром – словом сме точно безчет, тез...

Още произведения »