Не са ли дните ни просто пясък в дланта,
макар да ги стискаме здраво във шепа...
Изтичат си зрънце по зрънце и все с мисълта,
че утре е денят за ново начало...
И тука думите секват, сякаш са в плен
на безумната битка с устременото време,
може би пък ще дочакаме този ден,
докато носим изтерзаното бреме...
Но това е твоят рожден ден, голямо момче,
равносметките тук са излишни.
Веселбата скоро ще ни повлече
и ще забравим несгоди предишни... ...