Aug 30, 2011, 10:05 PM

Ново начало

Poetry » Philosophical

953 0 0

Не са ли дните ни просто пясък в дланта,
макар да ги стискаме здраво във шепа...
Изтичат си зрънце по зрънце и все с мисълта,
че утре е денят за ново начало...

И тука думите секват, сякаш са в плен
на безумната битка с устременото време,
може би пък ще дочакаме този ден,
докато носим изтерзаното бреме...

Но това е твоят рожден ден, голямо момче,
равносметките тук са излишни.
Веселбата скоро ще ни повлече
и ще забравим несгоди предишни...

Пожелавам ти с повече мъдрост
да изпускаш зрънцата от шепа
и когато празна остане дланта,
да поникне денят за ново начало!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0