Маските да паднат тази нощ,
нека споделим си болката в душата.
Будни да стоим до посред нощ,
да царува помежду ни после тишината.
Без тягостното напрежение,
да бъдем близки, лични.
Нека наречем я нощ на откровение,
но без погледи, критични.
Да превържем онова, що е до пепел горяло
от грешна любов, от коварно предателство.
Нека се върнем от самото начало
на едно старо, вълшебно приятелство.