Sep 20, 2020, 11:38 AM

Ново начало

  Poetry » Love
676 2 0

Маските да паднат тази нощ,
нека споделим си болката в душата.
Будни да стоим до посред нощ,
да царува помежду ни после тишината.

 

Без тягостното напрежение,
да бъдем близки, лични.
Нека наречем я нощ на откровение,
но без погледи, критични.

 

Да превържем онова, що е до пепел горяло
от грешна любов, от коварно предателство.
Нека се върнем от самото начало
на едно старо, вълшебно приятелство.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© К. Г All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...