strawberryvampire (Кристияна)
23 17
15.05.2010 г., 10:30 ч.

Новолуние І 

  Поезия » Любовна
775 0 4

Умирам в студа без шанс да се събудя

и няма нищо вътре в мен.

Ти взе всичко със себе си –

живота, душата ми и моето сърце.

... На мястото му има дълбока рана.

Кърви и всеки ден боли ме повече...

Потъвам във бездънна пропаст, живея в тъмнина.

Умирам, а не виждам края на болката въобще.

Отиде си и обеща, че няма да се върнеш.

Така ме убиваш, не разбираш ли...

Безкрайна и жестока болка кара ме да спра да дишам,

защото и за това нямам сили дори.

Изтръгва всяка част от мен, която чувствам.

Без мисли, без чувства, без сърце оставам...

Щеше да останеш с мен завинаги...

Тръгна си...

Няма ли да ме спасиш?!

Ти си виновен за страданието ми...

И въпреки всичката болка, която ме причиняваш,

съм безусловно и безвъзвратно влюбена в теб.

Не намирам начин да спра да те обичам...

Обичам това, което ме убива...

И всичко, все пак, бих дала за теб –

сърцето си, душата си, живота.

Ти си повече от всичко...

Ти си целият свят.

Щом те няма, никога не бих могла да съществувам...

Принадлежа на теб. Съдбата ми е в твоите ръце.

Кажи ми, ако спра да дишам...

Кажи ми, ако сънувам кошмар,

събуди ме и ме целуни. Кажи ми, че всичко е наред.

Че ако пак заспя, ти няма да си тръгнеш.

Ще заспя в твоите ръце...

Моля те, кажи, че всичко е наред...

*стихотворението е по "Новолуние" на Стефани Майер, другите две части ще кача утре и в понеделник. Надявам се да ви хареса!

© Кристияна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??