Новолуние І
Умирам в студа без шанс да се събудя
и няма нищо вътре в мен.
Ти взе всичко със себе си –
живота, душата ми и моето сърце.
... На мястото му има дълбока рана.
Кърви и всеки ден боли ме повече...
Потъвам във бездънна пропаст, живея в тъмнина.
Умирам, а не виждам края на болката въобще.
Отиде си и обеща, че няма да се върнеш.
Така ме убиваш, не разбираш ли...
Безкрайна и жестока болка кара ме да спра да дишам,
защото и за това нямам сили дори.
Изтръгва всяка част от мен, която чувствам.
Без мисли, без чувства, без сърце оставам...
Щеше да останеш с мен завинаги...
Тръгна си...
Няма ли да ме спасиш?!
Ти си виновен за страданието ми...
И въпреки всичката болка, която ме причиняваш,
съм безусловно и безвъзвратно влюбена в теб.
Не намирам начин да спра да те обичам...
Обичам това, което ме убива...
И всичко, все пак, бих дала за теб –
сърцето си, душата си, живота.
Ти си повече от всичко...
Ти си целият свят.
Щом те няма, никога не бих могла да съществувам...
Принадлежа на теб. Съдбата ми е в твоите ръце.
Кажи ми, ако спра да дишам...
Кажи ми, ако сънувам кошмар,
събуди ме и ме целуни. Кажи ми, че всичко е наред.
Че ако пак заспя, ти няма да си тръгнеш.
Ще заспя в твоите ръце...
Моля те, кажи, че всичко е наред...
*стихотворението е по "Новолуние" на Стефани Майер, другите две части ще кача утре и в понеделник. Надявам се да ви хареса!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кристияна Todos los derechos reservados
