15 мая 2010 г., 10:30

Новолуние І 

  Поэзия » Любовная
881 0 4
Умирам в студа без шанс да се събудя
и няма нищо вътре в мен.
Ти взе всичко със себе си –
живота, душата ми и моето сърце.
... На мястото му има дълбока рана.
Кърви и всеки ден боли ме повече...
Потъвам във бездънна пропаст, живея в тъмнина.
Умирам, а не виждам края на болката въобще.
Отиде си и обеща, че няма да се върнеш.
Така ме убиваш, не разбираш ли...
Безкрайна и жестока болка кара ме да спра да дишам,
защото и за това нямам сили дори. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристияна Все права защищены

Предложения
: ??:??