Новолуние и пролет
Новолуние… И пролет… И надежди…
Събличаме защитните одежди.
Студът от слънчев лъч е победен!
Животът се събужда променен.
Добро начало, всяка пролет, Боже!
Защо ли все пак нещо ни тревожи?
Нещата от живота уж са ясни,
делата ни – на стадни тревопасни!
И пак дерзаем, но сме окрилени!
Душите – еклектично устремени!
Какво като съмнения ни глождят!
Е, пролетните мисли ги предхождат…
А после лято, есен, зима. Пролет!
И времето минава с бръснещ полет.
Владеят ли живота ни сезоните,
или дървото на живота
ни подмята в клоните?!
© Надежда Борисова Всички права запазени