Нада (Надежда Борисова) Нада (Надежда Борисова)
106
Mar 25, 2009, 11:59 PM

Новолуние... и пролет

  Poetry
868 0 3

          Новолуние и  пролет

 

Новолуние… И пролет… И надежди…

Събличаме защитните одежди.

Студът от слънчев лъч е победен!

Животът се събужда променен.

 

Добро начало, всяка пролет, Боже!

Защо ли все пак нещо ни тревожи?

Нещата от живота уж са ясни,

делата ни – на стадни тревопасни!

 

И пак дерзаем, но сме окрилени!

Душите – еклектично устремени!

Какво като съмнения ни глождят!

Е, пролетните мисли ги предхождат…

 

А после лято, есен, зима. Пролет!

И времето минава с бръснещ полет.

Владеят ли живота ни сезоните,

или дървото на живота

                    ни подмята в клоните?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0