11.11.2010 г., 10:18

Новото лице на любовта ни

1.1K 0 1

Очите ми обичат да потъват

в безбрежието на твоите очи,

дълбоко да проникват и поемат

на обичта ти светлите лъчи.

 

Ръката ми обича да се стапя

в прегръдката на твоята ръка –

и няма минало, и бъдно няма -

усещам трепета ти тук, сега!

 

Сърцето ми обича да се влива

в мелодията на твоето сърце –

в хармонията нежна да открива

на любовта ни новото лице.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Копчалийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...