14.08.2024 г., 16:35 ч.

Новото минало 

  Поезия
287 7 14

И мравките усещат, че е лято,
полазили по слънчевата пита,
но помнят как търкаляха зърната
и мелеше ги буен дъжд с копита. 
А в светлата игра е много жарко. 
Икар не си помисля да полита. 
И само пеперудите за малко
с фотоните танцуват компарсита.
Уж мислите си пазя с очилата - 
избягали топлийки от магнита. 
Небето дирижира с лъч ината
и подчинава страх за ненасита.
Защо ли дом на дума е подвластен,
че топъл вятър хванал е вратите?-
Невидим, смело прага да прекрачи,
където глас от градуса убит е.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??