1.08.2018 г., 0:05

Нужна

2K 7 5

 

Самотна стая. Две сенки чужди. 
В камината догаря нечий спомен.
Повика ме, отново бях ти нужна.
Страста ли сети те за мен? 

 

Притискаш ме. Изгаряш с устни блудни.
Изтръгваш от душата всеки стон, 
като мелодия от нежни струни,
издишащ звук на стар акордеон.

Треперещи тела, неистово възбудени.
Две адски бури във един заслон. 
Недей да бързаш ти да ме погубваш,
преливай в мен, като Мусон!

Изгаряме във лудостта  пробудени.
Поредица от сласт в роман.
И хапеш плът. Желаеш до безумие.
Потъвам в теб, потъваш в мен...
 
Безсрамни погледи на сенки чужди.
В камината – пореден спомен.
Повика ме, аз бях ти нужна...
Погубваш ме, убийствено греховен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря , Емо !
  • Тази ранена душа...
    Хубави стихове, Ира! Знаеш...
  • Ееееее благодаря ви момичета за подкрепата ! Благодаря че оценят е това което правя , па макар да не е "професионално" , ако мога така да се изразя !
    Силве , чак гениална ....... от устата на вече изграден и доказал се писател като теб звучи ...... страхотно . Благодаря ! Мисля че просто е добре , но гениално ..... не бъди ласкател , знам че си приятел 😉😘😘😘 Уникален приятел . Благодаря ти !
    Благодаря и на теб Лиа , за подкрепата . Ти си човек , който е всъщност Стихия . 😉😘😘😘
  • Ако ти кажа, че ти си едно диамантче, което блести със специфична светлина и само от първите два реда ме копваш за ушите и аз скачам при теб като замаяна. За човек, който има само няколко стиха си направо гениална! Няма повече да приказвам 😘, поздравче!
  • Еееее, ама си - каква стихия! Много добре, отлично описани "спомени в камината".

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...