Нужна
Самотна стая. Две сенки чужди.
В камината догаря нечий спомен.
Повика ме, отново бях ти нужна.
Страста ли сети те за мен?
Притискаш ме. Изгаряш с устни блудни.
Изтръгваш от душата всеки стон,
като мелодия от нежни струни,
издишащ звук на стар акордеон.
Треперещи тела, неистово възбудени.
Две адски бури във един заслон.
Недей да бързаш ти да ме погубваш,
преливай в мен, като Мусон!
Изгаряме във лудостта пробудени.
Поредица от сласт в роман.
И хапеш плът. Желаеш до безумие.
Потъвам в теб, потъваш в мен...
Безсрамни погледи на сенки чужди.
В камината – пореден спомен.
Повика ме, аз бях ти нужна...
Погубваш ме, убийствено греховен.
© Ирина Кирова All rights reserved.
