Някак знам
Не помня стартовия изстрел -
пушечно месо съм оттогаз
(... на прицел)
и нямам, над нищо нямам власт.
И застинала съм в поза
(на мислител)
и хем съм в роля,
хем съм зрител....
А глас един - ми шепне
(не чувам – някак знам)
Ще се завръщам пак.. и сетне...
и нищо, нищо няма да ми трепне....
ролята (на новото ми вътре) - артистът глухоням
(Човекът из посоките пътува сам....)
Мим - нарамил последния девети грам..
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
