Някак знам
Не помня стартовия изстрел -
пушечно месо съм оттогаз
(... на прицел)
и нямам, над нищо нямам власт.
И застинала съм в поза
(на мислител)
и хем съм в роля,
хем съм зрител....
А глас един - ми шепне
(не чувам – някак знам)
Ще се завръщам пак.. и сетне...
и нищо, нищо няма да ми трепне....
ролята (на новото ми вътре) - артистът глухоням
(Човекът из посоките пътува сам....)
Мим - нарамил последния девети грам..
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
