Ще ви разкажа някаква история

за детската любов на две души

и ще изложа своята теория 

кое чувствата им опустоши.        

Тя  беше малка и наивна,

тя вярваше в приказни герои,

уверена в това, че би успяла

да съживи мечтите свои.   

Той мислеше, че луксът се постига

с много труд и силна воля,

че чрез пари човекът се издига

и получава по-достойна роля в живота.

Те бяха  малки, а мечтите им красиви,

 сега са вече жалки, душите им игриви

униха. И толкова копнежи се разбиха

в скалите на суровата реалност.

Съдбата с своята фаталност

погуби чистия, невинен спомен

и като лист, от вятъра отронен,

 го остави да повехне на земята,

далече от света на чудесата.

 ...

Това се случи бавно и ритмично.

Нали мечтаеха за нещо по-различно?

Нали си обещаха да запазят красотата

и да преборят с обич самотата?

Сега, далече от световете романтични,

се чувстват толкоз слаби и безлични.

...

Но как така? Нали си обещаха,

а приказката е с тъжен край?

Кое е породило краха

на техния прекрасен рай?

- Приятелю, ще бъда с теб открита

и аз не знам защо така се случи

и ако някой тях попита -

и те не знаят, просто се получи.

Той стана доста прагматичен,

а тя  се замисли за своята кариера

и скоро в света им романтичен

се появи жестока бариера.

Той се превърна в левент двуличен.

 След  всяка любовна афера

се мислеше за мъж незаменим

и забрави как  до вчера

е бил наивен и раним.

И тя усети, че нещата са различни,

че малкото момче е вече променено,

че клетвите им вече са комични -

и нейното сърце, от болката ранено,

реши да сложи край на гнусния театър,

в който се превърна тяхната любов.

Тогава някакъв незнаен вятър

направи непрогледен ров.

И там пося красивите надежди и детските мечти.

Животът смръщи вежди

и в невинните очи пося омраза.

Животът им показа -

как любовта си тръгва безвъзвратно

и как това е крайно неприятно.

-