May 20, 2010, 8:54 PM

Някаква история

  Poetry » Love
798 0 0

Ще ви разкажа някаква история

за детската любов на две души

и ще изложа своята теория 

кое чувствата им опустоши.        

 

 

Тя  беше малка и наивна,

тя вярваше в приказни герои,

уверена в това, че би успяла

да съживи мечтите свои.   

Той мислеше, че луксът се постига

с много труд и силна воля,

че чрез пари човекът се издига

и получава по-достойна роля в живота.

 

Те бяха  малки, а мечтите им красиви,

 сега са вече жалки, душите им игриви

униха. И толкова копнежи се разбиха

в скалите на суровата реалност.

Съдбата с своята фаталност

погуби чистия, невинен спомен

и като лист, от вятъра отронен,

 го остави да повехне на земята,

далече от света на чудесата.

 ...

Това се случи бавно и ритмично.

Нали мечтаеха за нещо по-различно?

Нали си обещаха да запазят красотата

и да преборят с обич самотата?

Сега, далече от световете романтични,

се чувстват толкоз слаби и безлични.

...

Но как така? Нали си обещаха,

а приказката е с тъжен край?

Кое е породило краха

на техния прекрасен рай?

- Приятелю, ще бъда с теб открита

и аз не знам защо така се случи

и ако някой тях попита -

и те не знаят, просто се получи.

 

Той стана доста прагматичен,

а тя  се замисли за своята кариера

и скоро в света им романтичен

се появи жестока бариера.

 

Той се превърна в левент двуличен.

 След  всяка любовна афера

се мислеше за мъж незаменим

и забрави как  до вчера

е бил наивен и раним.

И тя усети, че нещата са различни,

че малкото момче е вече променено,

че клетвите им вече са комични -

и нейното сърце, от болката ранено,

реши да сложи край на гнусния театър,

в който се превърна тяхната любов.

 

Тогава някакъв незнаен вятър

направи непрогледен ров.

И там пося красивите надежди и детските мечти.

Животът смръщи вежди

и в невинните очи пося омраза.

Животът им показа -

как любовта си тръгва безвъзвратно

и как това е крайно неприятно.

 

-

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Дечевска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...