3.05.2011 г., 20:43

Някакъв луд

735 0 2

 

 

 

Някакъв луд надолу по улицата крещи:

„Иисусе!!!“

Но го чуваме само ние

Накацали по жиците

И

Клатим главите си и

Клатим краката си и

Тръгваме да се прибираме

Защото небето е черно

И три военни самолета

Се смеят на глас

 

Пак не ни оставиха

Да пораснем както трябва

Пак ни напълниха храната

С подаръци

И водата с калций

За да сме здрави

А ние чупим огледалата

И се събираме да плачем заедно

 

Защото не можем да живеем без хапчетата си

Защото не можем да живеем без да пушим цигари

Защото не можем да живеем без да сме палячовци

И малките си роли играем

Надолу по улицата

 

Иисусе!!!

Докъде ни докараха

Да лъжем майка си

И да се крием от баща си

Докъде ни докараха

 

И в хартиени чаши

Ако няма евтин спирт

Няма стотинки

Прибираме се гладни

Но пренаситени

 

Опитваме се да живеем

Но от малки сме тръгнали да се убиваме

 

Докъде ни докараха само

Да мразим което обичахме

 

 

3 май 2011

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....