6.02.2011 г., 18:00

Някога

753 0 1

 

                    Някога,

                    когато съм сам,

                    утринният мрак

                    прилича

                    на туш в ученическа чанта,

                    използван само от мене.

 

                   Използван само от мене,

                   защото с него измислих мелодия,

                   която се уплаших мигом

                   да споделя с другите,

                   за да не ми се подиграват

                   и надсмиват,

                   и да не кажат

                   "я го виж ти, какво е измислил",

                   и да отминат с насмешка

                   мелодията и мене.

 

                   Сподавих я,

                   но тя е у мене,

                   идва заедно с утринния мрак

                   и забравя да си отиде.

                   Божа работа,

                   ще каже някой,

                   човек сподавя често различни нещица...

 

                   И все пак,

                   ако я споделя с някой,

                   ако само веднъж

                   двама рибари

                   в мразовитата утрин и в ураганния вятър

                   уловят с нейна помощ

                   златната рибка

                   и тя изпълни

                   поне една тяхна мечта

                   за щастие,

                   какво от това,

                   че толкова хора

                   ще я приемат с насмешка.

 

                   Може би.

                   Но вече е много късно.

                   Сега съм сам и търпеливо чакам

                   утринния мрак

                   и онази позната мелодия,

                   която написах

                   с туша от ученическата чанта,

                   която дълго носих със себе си.

 

                   ... И навярно още дълго

                   ще нося.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никъде не се спънах в текста, макар да го очаквах...
    Хареса ми как си разгърнал няколко мига от деня на лирическия.

    Много по истински, много по човешки:
    Сподавих я,
    но тя е у мене,
    идва заедно с утринния мрак
    и забравя да си отиде.
    Божа работа,
    ще каже някой,
    човек сподавя често различни нещица...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...