30.12.2011 г., 20:59 ч.

Някога... 

  Поезия » Любовна
5.0 / 1
887 0 2
Някога смял ли си се,
когато душата крещи от болка?
Някога вървял ли си без цел и посока?
Някога искал ли си нещо толкова
силно, че от нетърпение да тръпнеш?
Някога мислел ли си, че светът е твой?
Някога чувствал ли си се снижен до основи,
с Земята?
Някога боляло ли те е така, че
си искал да се затриеш от света?
Някога търсил ли си пътека в
необятната пустош? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Аргирова Всички права запазени

Предложения
  • Небето е последната преграда пред пътя ти зад орбитите на звездите. Не чакаш вече никаква награда. З...
  • Сънуваш призрака на пролетта сред голите дървета на декември... едно кокиче - знак на близостта на д...
  • Не се научих да живея без сърце и да обичам просто от учтивост. Раздавам и пилея, с две ръце, ни сме...

Още произведения »