Някога...
Някога смял ли си се,
когато душата крещи от болка?
Някога вървял ли си без цел и посока?
Някога искал ли си нещо толкова
силно, че от нетърпение да тръпнеш?
Някога мислел ли си, че светът е твой?
Някога чувствал ли си се снижен до основи,
с Земята?
Някога боляло ли те е така, че
си искал да се затриеш от света?
Някога търсил ли си пътека в
необятната пустош?
Някога стоял ли си с часове,
гледайки в една точка?
Някога искал ли си да се скриеш,
да бъдеш сам?
Някога боляло ли те е толкова
безразлично, че нищо и никой
да не те интересува?
Някога мълчал ли си,
когато всичко в теб иска да крещи?
Някога чувствал ли си се в
окови, от които няма спасение никъде?
Някога живял ли си ден за ден,
колкото, че си роден?
Някога изпадал ли си в гняв
и ужас, че дори да чупиш
всичко, що видиш?
Някога живял ли си, без да имаш
капчица надежда за нищо?
Аз - да, и много боли от това!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Аргирова Всички права запазени
Весела Нова Година
