28.09.2017 г., 22:51 ч.

Толкова далеч, толкова близо 

  Поезия
1913 20 23

Небето е последната преграда
пред пътя ти зад орбитите на звездите.
Не чакаш вече никаква награда.
Заглъхва зрението скътано в очите.

На сребролъки утринни лъчи се молиш
след изгрева останал сън в росата.
Погребал трайно бившите неволи,
денят със златно наметало те намята.

И спомени с илюзия позната
навяват пак утеха на сърцето.
То бъдещето се опитва да помята,
с надежда миналото призрачно да свети...

Животът е несбъднато начало
в короната от ветрове гнезденце свило.
Разлъчени със него пак сте цяло
под жътвена луна зъл сърп извила.

- О, Пътнико, кажи ми, че сънуваш
последен сън между Небето и Земята...!
Най-страшно е, когато се събудиш
сред нищото, а всъщност си Оттатък.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изключително добър поет.
  • Не мога да отмина мълчешком...за това, поставих в любими!
  • Адмирации за стиха ти , Младене!
    "На сребролъки утринни лъчи се молиш
    след изгрева оставил сън в росата."
    " денят със златно наметало те намята"
    " в короната от ветрове гнезденце свило..."
    "навяват пак утеха на сърцето"
    Младене, докосваш с поезията си!
  • Темата за границите...
  • "Най-страшно е, когато се събудиш
    сред нищото, а всъщност си Оттатък."

    Не е известно колко е дълбоко
    дали "Оттатък" има други твари?
    Дали градина е или пък проток
    с посока къмто Ада или Рая.
    Не пише никой тръгнал в таз посока
    дали е страшно или пък прекрасно
    Поетите римуват си въпросите
    а отговорите все тъй се бавят...

    Благодаря за замислящия стих!
  • Човешката мисъл е само тази, която живее в сегашното, бъдното и отвъдното.
  • Когато те чета, осъзнавам, че съм имала нужда точно от това, сякаш си проникнал в душата ми...! Няма да изказвам мнение относно творбата ти, искам да се насладя на усещането, което първо се запечата в мен! Аплодисменти, Младене!
  • Красива и извисена поезия, стигаща до пределите на възприятието на читателя и продължаваща отвъд тях......може би Автора търси отговорите, "каква е нашата същност Оттатък" и дали тя не е една много по-пълна и красива реализация на "несбъднатото" ни земно Аз.
    Поздравления! В Любими е.
  • Смяташ ли, че има край? Безсмъртна ли е душата? - все неща, които ме вълнуват от години... ние просто се носим по вълните на времето. Сякаш си бил в транс, когато си писал, целият стих е едно прозрение!
  • Младен, ти ме отнесе... Удоволстсвие беше да се потопя в твоето светоусещане и да се наслаждавам на неподражаемия ти стих! В любими. Поздрави!
  • Асоциирах.... Като дете тетрадките ми бяха бедствие! След всяко мастилено петно, след всяка страница, със задраскана до скъсване дума, обръщах нова страница с намерението да я направя красиво изписана. Естественно, пак нещо се случваше.... Не знам защо този прекрасен стих свързах с моите тетрадки... Може би защото всеки ден от живота ни е като лист от тетрадка.... Поздрав...
  • Стиховете ти винаги ме карат да се замисля, Младене.... Много е дълбока поезията ти.... Респект, приятелю, и БЛАГОДАРЯ за удоволствието!
  • Тъгата е водещо начало в поезията ти,Приятелю... Което е като философски камък за алхимиците!
    Много силен подтекст извира от това стихотворение!
    Надеждата да утолим жадните и да нахраним гладните с еликсира на боговете е една безкрайна любов и мечта...
    Но поне да опитаме, докато все още сме между Земята и Небето!
    Успешен творчески ден, Младен!
  • Често докосваш тънката граница между Живота и Смъртта ... .Отива в "Любими", поздравления!
  • Описал така добре си страховете, които винаги са ме глождили, Мисана! Поздрави!
  • Никой не знае кое идва по-напред- утре или оттатък! Вперили очи в невидимото, да не пропуснем усмивката на съня...Не е достатъчно да легнем навреме, за да се наспим...
    Несбъднатото начало...няма край!
  • Последният куплет казва всичко... когато чета стиховете ти, мисана... настръхвам, респект, приятелю...
  • Хареса ми. Поздрави!
  • Хареса ми!
  • "О, Пътнико, кажи ми, че сънуваш
    последен сън между Небето и Земята...!
    Най-страшно е, когато се събудиш
    сред нищото, а всъщност си Оттатък."
    .........
  • Младене, както винаги при теб е трудно да се "открои" цитат - философската "плитка" в стиховете ти е тежък сноп от промисли...и все пак:
    "То бъдещето се опитва да помята,
    с надежда миналото призрачно да свети..."
    и
    "Най-страшно е, когато се събудиш
    сред нищото, а всъщност си Оттатък." - най страшна като че, е мисълта, че Оттатък може да се окаже всъщност Нищото.
    Поздравление за тази толкова импониращата ми, мрачна поезия, Мисана!
  • "Животът е несбъднато начало
    в короната от ветрове гнезденце свило.
    ...
    Най-страшно е, когато се събудиш
    сред нищото, а всъщност си Оттатък."
    Поздрави, Младене!
Предложения
: ??:??