Толкова далеч, толкова близо
Небето е последната преграда
пред пътя ти зад орбитите на звездите.
Не чакаш вече никаква награда.
Заглъхва зрението скътано в очите.
На сребролъки утринни лъчи се молиш
след изгрева останал сън в росата.
Погребал трайно бившите неволи,
денят със златно наметало те намята.
И спомени с илюзия позната
навяват пак утеха на сърцето.
То бъдещето се опитва да помята,
с надежда миналото призрачно да свети...
Животът е несбъднато начало
в короната от ветрове гнезденце свило.
Разлъчени със него пак сте цяло
под жътвена луна зъл сърп извила.
- О, Пътнико, кажи ми, че сънуваш
последен сън между Небето и Земята...!
Най-страшно е, когато се събудиш
сред нищото, а всъщност си Оттатък.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Изключително добър поет.
-
Не мога да отмина мълчешком...за това, поставих в любими!
-
-
Адмирации за стиха ти , Младене!
"На сребролъки утринни лъчи се молиш
след изгрева оставил сън в росата."
" денят със златно наметало те намята"
" в короната от ветрове гнезденце свило..."
"навяват пак утеха на сърцето"
Младене, докосваш с поезията си! -
Темата за границите...
-
"Най-страшно е, когато се събудиш
сред нищото, а всъщност си Оттатък."
Не е известно колко е дълбоко
дали "Оттатък" има други твари?
Дали градина е или пък проток
с посока къмто Ада или Рая.
Не пише никой тръгнал в таз посока
дали е страшно или пък прекрасно
Поетите римуват си въпросите
а отговорите все тъй се бавят...
Благодаря за замислящия стих! -
Човешката мисъл е само тази, която живее в сегашното, бъдното и отвъдното.
-
Когато те чета, осъзнавам, че съм имала нужда точно от това, сякаш си проникнал в душата ми...! Няма да изказвам мнение относно творбата ти, искам да се насладя на усещането, което първо се запечата в мен! Аплодисменти, Младене!
-
Смяташ ли, че има край? Безсмъртна ли е душата? - все неща, които ме вълнуват от години... ние просто се носим по вълните на времето. Сякаш си бил в транс, когато си писал, целият стих е едно прозрение!
-
Младен, ти ме отнесе... Удоволстсвие беше да се потопя в твоето светоусещане и да се наслаждавам на неподражаемия ти стих! В любими. Поздрави!
-
Асоциирах.... Като дете тетрадките ми бяха бедствие! След всяко мастилено петно, след всяка страница, със задраскана до скъсване дума, обръщах нова страница с намерението да я направя красиво изписана. Естественно, пак нещо се случваше.... Не знам защо този прекрасен стих свързах с моите тетрадки... Може би защото всеки ден от живота ни е като лист от тетрадка.... Поздрав...
-
Стиховете ти винаги ме карат да се замисля, Младене.... Много е дълбока поезията ти.... Респект, приятелю, и БЛАГОДАРЯ за удоволствието!
-
Тъгата е водещо начало в поезията ти,Приятелю... Което е като философски камък за алхимиците!
Много силен подтекст извира от това стихотворение!
Надеждата да утолим жадните и да нахраним гладните с еликсира на боговете е една безкрайна любов и мечта...
Но поне да опитаме, докато все още сме между Земята и Небето!
Успешен творчески ден, Младен! -
Често докосваш тънката граница между Живота и Смъртта ... .Отива в "Любими", поздравления!
-
Описал така добре си страховете, които винаги са ме глождили, Мисана! Поздрави!
-
Никой не знае кое идва по-напред- утре или оттатък! Вперили очи в невидимото, да не пропуснем усмивката на съня...Не е достатъчно да легнем навреме, за да се наспим...
Несбъднатото начало...няма край! -
Последният куплет казва всичко... когато чета стиховете ти, мисана... настръхвам, респект, приятелю...
-
Хареса ми. Поздрави!
-
Хареса ми!
-
"О, Пътнико, кажи ми, че сънуваш
последен сън между Небето и Земята...!
Най-страшно е, когато се събудиш
сред нищото, а всъщност си Оттатък."
......... -
Младене, както винаги при теб е трудно да се "открои" цитат - философската "плитка" в стиховете ти е тежък сноп от промисли...и все пак:
"То бъдещето се опитва да помята,
с надежда миналото призрачно да свети..."
и
"Най-страшно е, когато се събудиш
сред нищото, а всъщност си Оттатък." - най страшна като че, е мисълта, че Оттатък може да се окаже всъщност Нищото.
Поздравление за тази толкова импониращата ми, мрачна поезия, Мисана!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
