Някога, някога, толкова някога,
вече не помня почти,
моите стъпки тичаха с лятото
по брега от мечти.
Само морето запомни ги, пясъка
скри ги от лоши очи,
слънцето тихо изплиташе някъде
мрежа от златни лъчи.
Въздухът бе нажежен до оранжево,
бризът гасеше пожар,
поривът на младостта ми избухваше
и се крепеше едва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация