Някога , някога , толкова някога
Някога, някога, толкова някога,
вече не помня почти,
моите стъпки тичаха с лятото
по брега от мечти.
Само морето запомни ги, пясъка
скри ги от лоши очи,
слънцето тихо изплиташе някъде
мрежа от златни лъчи.
Въздухът бе нажежен до оранжево,
бризът гасеше пожар,
поривът на младостта ми избухваше
и се крепеше едва.
Само от разума леко притихваше
в устрема да се взриви.
Някога бях като птица, отприщила
цял ураган от мечти.
В полета горд на сърцето ми младо
ти укроти лудостта,
с тебе се спирах и се приземявах,
моя любов и съдба.
© Генка All rights reserved.
