Сетих се за теб и твойте красиви очи,
сетих се и колко щастливи бяхме преди.
Двамата бяхме на този свят сами...
Къде ли си сега Ти?
Къде ли да те търся?
Кого ли да попитам?
Все едни и същи въпроси и всеки ден се питам.
Макар и да имаше сълзи проляти,
нашите мигове заедно бяха от любов прокълнати.
Живяхме с красиви мечти,
светеха под лунната светлина нашите очи.
Толкова ярки, толкова чисти,
в тях бяха като че ли събрани безброй звезди!
Сега всяка нощ без теб е мрачна, дълга и непоносима,
все едно в сърцето ми се е настанила жестока зима.
Как успя да ме предадеш?
Как ти позволи сърцето?
Някога преди ми казваше, че за мен си готова да умреш,
кълнеше се в земята и небето!!!
Това беше някога... Това беше преди...
Това остави в моето сърце...
Спомени, сълзи и една любов,
която беше някога преди...
© Ахмед Ахмедов Всички права запазени