21.06.2010 г., 21:36

Някога преди

576 0 0

Сетих се за теб и твойте красиви очи,

сетих се и колко щастливи бяхме преди.

Двамата бяхме на този свят сами...

Къде ли си сега Ти?

Къде ли да те търся?

Кого ли да попитам?

Все едни и същи въпроси и всеки ден се питам.

 

Макар и да имаше сълзи проляти,

нашите мигове заедно бяха от любов прокълнати.

Живяхме с красиви мечти,

светеха под лунната светлина нашите очи.

Толкова ярки, толкова чисти,

в тях бяха като че ли събрани безброй звезди!

 

Сега всяка нощ без теб е мрачна, дълга и непоносима,

все едно в сърцето ми се е настанила жестока зима.

Как успя да ме предадеш?

Как ти позволи сърцето?

Някога преди ми казваше, че за мен си готова да умреш,

кълнеше се в земята и небето!!!

Това беше някога... Това беше преди...

Това остави в моето сърце...

Спомени, сълзи и една любов,

която беше някога преди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ахмед Ахмедов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...