Сетих се за теб и твойте красиви очи,

сетих се и колко щастливи бяхме преди.

Двамата бяхме на този свят сами...

Къде ли си сега Ти?

Къде ли да те търся?

Кого ли да попитам?

Все едни и същи въпроси и всеки ден се питам.

Макар и да имаше сълзи проляти,

нашите мигове заедно бяха от любов прокълнати.

Живяхме с красиви мечти,

светеха под лунната светлина нашите очи.

Толкова ярки, толкова чисти,

в тях бяха като че ли събрани безброй звезди!

Сега всяка нощ без теб е мрачна, дълга и непоносима,

все едно в сърцето ми се е настанила жестока зима.

Как успя да ме предадеш?

Как ти позволи сърцето?

Някога преди ми казваше, че за мен си готова да умреш,

кълнеше се в земята и небето!!!

Това беше някога... Това беше преди...

Това остави в моето сърце...

Спомени, сълзи и една любов,

която беше някога преди...