Сетих се за теб и твойте красиви очи,
сетих се и колко щастливи бяхме преди.
Двамата бяхме на този свят сами...
Къде ли си сега Ти?
Къде ли да те търся?
Кого ли да попитам?
Все едни и същи въпроси и всеки ден се питам.
Макар и да имаше сълзи проляти,
нашите мигове заедно бяха от любов прокълнати.
Живяхме с красиви мечти,
светеха под лунната светлина нашите очи.
Толкова ярки, толкова чисти, ...