Някои просто сa така
Твърде, твърде много грешки.
Някои просто сме така.
Не мислим, за сметка на усещанията.
А знаем какво ни чака след това.
И будим се, където сме чужди.
И молим се, където не ни е храм.
За сън бленуваме с всяко събуждане.
След всеки край светът е все по-сам.
И ставаме онези полумрачните,
маскираме самота със страст,
и все ги пишем такива многозначни,
и все по-сложно става вътрешното аз.
И може би някои от нас се разпиляват,
прераждат се в собствения си мрак...
Но аз отново всеки залез бих изживяла,
ако в нощта си ще те срещна пак.
И струваше си всяко умиране,
всяка чупка в моята душа.
И още бих се счупила, от теб за да съм имана.
Явно някои от нас ставаме мрак, за да намерим звезда.
02.11.2010г.
гр. Сан Фернандо
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
нямам думи ...
