3.11.2010 г., 10:58 ч.

Някои просто сa така 

  Поезия » Любовна
529 0 2

Твърде, твърде много грешки.
Някои просто сме така.
Не мислим, за сметка на усещанията.
А знаем какво ни чака след това.

И будим се, където сме чужди.
И молим се, където не ни е храм.
За сън бленуваме с всяко събуждане.
След всеки край светът е все по-сам.

И ставаме онези полумрачните,
маскираме самота със страст,
и все ги пишем такива многозначни,
и все по-сложно става вътрешното аз.

И може би някои от нас се разпиляват,
прераждат се в собствения си мрак...
Но аз отново всеки залез бих изживяла,
ако в нощта си ще те срещна пак.

И струваше си всяко умиране,
всяка чупка в моята душа.
И още бих се счупила, от теб за да съм имана.
Явно някои от нас ставаме мрак, за да намерим звезда.

02.11.2010г.
гр. Сан Фернандо

 

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??