Някои просто сa така
Твърде, твърде много грешки.
Някои просто сме така.
Не мислим, за сметка на усещанията.
А знаем какво ни чака след това.
И будим се, където сме чужди.
И молим се, където не ни е храм.
За сън бленуваме с всяко събуждане.
След всеки край светът е все по-сам.
И ставаме онези полумрачните,
маскираме самота със страст,
и все ги пишем такива многозначни,
и все по-сложно става вътрешното аз.
И може би някои от нас се разпиляват,
прераждат се в собствения си мрак...
Но аз отново всеки залез бих изживяла,
ако в нощта си ще те срещна пак.
И струваше си всяко умиране,
всяка чупка в моята душа.
И още бих се счупила, от теб за да съм имана.
Явно някои от нас ставаме мрак, за да намерим звезда.
02.11.2010г.
гр. Сан Фернандо
© Събина Брайчева All rights reserved.
нямам думи ...
