Някой ден
Един ден, когато спра да те обичам,
един ден, когато в любов на някой друг се заричам,
един ден, когато твойто име ще е спомен забравен,
избледнял, в мъката удавен, самотата опознал..
Този ден недей ти при мен да идваш, да се спираш..
Този ден недей черни си очи в мен да взираш...
Този ден недей жадно в мен да впиваш
устни си пламни, жарни и коварни..
И този ден ти ще прогледнеш -
болка неосъзната, самота в очи ще погледнеш..
И този ден ще пожелаеш смърт и ад да прегърнеш,
живот без обич да не зърнеш...
И този ден, любов, ти за първи път ще усетиш,
кървяща и умираща печално,
но нищо не ще направиш - вече всичко е фатално!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Петровская Всички права запазени
