Някой ден...
Някой ден...
Някой ден,
така ще те заболи,
че ще ме забравиш дори и ти!
Някой ден,
в прегръдки ще се впуснеш към мен,
но тогава ти ще си ранен.
Някой ден,
ще те заболи от мен,
но вече ще си в нечий друг плен.
Някой ден,
ти ще си морска звезда,
но аз няма да ти кажа,
че съм самотна.
Някой ден,
ти ще си с мен,
но аз няма да те питам
дали си пленен.
Някой ден,
ще се признаеш за победен,
но това ще стане...
Някой ден!
Някой ден,
така ще те заболи,
че ще ме забравиш дори и ти!
Някой ден,
в прегръдки ще се впуснеш към мен,
но тогава ти ще си ранен.
Някой ден,
ще те заболи от мен,
но вече ще си в нечий друг плен.
Някой ден,
ти ще си морска звезда,
но аз няма да ти кажа,
че съм самотна.
Някой ден,
ти ще си с мен,
но аз няма да те питам
дали си пленен.
Някой ден,
ще се признаеш за победен,
но това ще стане...
Някой ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Димитрова Всички права запазени
