Някой ден
Някой ден ще приседна на стола,
ще погледна портрета до мен,
ще докосна отново лицето,
силно ранявало мойто сърце.
Ще прокарам ръка по косите,
водопад от отминали дни,
ще погледна отново в очите,
две пленяващи, сини вълни.
Ще притихна смутен пред усмивката,
тъй пламенна нова зора,
ще мечтая да дам пак целувката,
на една тъй красива жена.
Някой ден ще се сетя за спомена,
и в очите ще греят сълзи,
ще сваля мойта маска усмихната,
ще се срещна със своята истина.
ще погледна портрета до мен,
ще докосна отново лицето,
силно ранявало мойто сърце.
Ще прокарам ръка по косите,
водопад от отминали дни,
ще погледна отново в очите,
две пленяващи, сини вълни.
Ще притихна смутен пред усмивката,
тъй пламенна нова зора,
ще мечтая да дам пак целувката,
на една тъй красива жена.
Някой ден ще се сетя за спомена,
и в очите ще греят сълзи,
ще сваля мойта маска усмихната,
ще се срещна със своята истина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Русланов Всички права запазени
