НЯКОЙ ДЕН
и ще останат хубавите спомени...
но дълго във сърцето ще горчи,
ще стискаме очите, пълни с болка,
ще гълтаме сълзите. Ще мълчим.
Ще ни събуждат с писък ранни влакове,
в очакване ще се топи деня
заспивайки, отново недочакали,
ще се намерим, може би в съня.
Със спомен ще разстреляме забравата -
да кажем сбогом, значи изведнъж
да спремe нестинарски да минаваме
в жаравата от болка и копнеж.
И някой ден възкръснали, мечтите ни
ще се изтръгнат с вик от пепелта,
а зимата ще бяга от очите ни
преди да сме си сложили палта...
но дълго във сърцето ще горчи,
ще стискаме очите, пълни с болка,
ще гълтаме сълзите. Ще мълчим.
Ще ни събуждат с писък ранни влакове,
в очакване ще се топи деня
заспивайки, отново недочакали,
ще се намерим, може би в съня.
Със спомен ще разстреляме забравата -
да кажем сбогом, значи изведнъж
да спремe нестинарски да минаваме
в жаравата от болка и копнеж.
И някой ден възкръснали, мечтите ни
ще се изтръгнат с вик от пепелта,
а зимата ще бяга от очите ни
преди да сме си сложили палта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Невяна Калчева Всички права запазени
